Лофант

Агастаче (Лофант) смес от два вида (50+ семки)
Анасоново агастаче - Agastache foeniculum (син. Lophanthus anisatus)
Набръчкано агастаче - Agastache rugosa (син. Lophanthus rugosus)

В България този род започва да придобива популярност под името Лофант, което идва от едно от латинските имена на рода - Lophanthus. По всичко личи обаче, че това родово име не се възприема от повечето ботаници. Затова в наши дни е много по-широко възприето да се нарича Агастаче (Agastache). В Русия обаче сред любителите е по-разпространено името Лофант, а именно от там идва информацията, която е привлякла вниманието на някои българи към този род. Това е причината у нас по-голяма популярност да придобива това име.

Род Agastache е от същото семейство, от което е и ментата - сем. Устноцветни (Lamiaceae). Анасоновото агастаче произлиза от северната част на САЩ и съседните територии на Канада. Набръчканото агастаче произхожда от Източна Азия (Северен Китай, Корея, Югоизточна Русия). Много често този вид в Русия се нарича Тибетски лофант (Lophanthus tibeticus), като за негово друго име се дава Лофант набръчкан. Оказа се обаче, че такъв вид - Lophanthus tibeticus действително съществува. Истинският тибетски лофант е близък роднина на набръчканото агастаче и прилича на него, обаче няма никакви данни, че в Китай го използват за нещо. Също така на база на описанието му, забелязвам, че снимките по руските сайтове, на растенията, които наричат тибетски лофант, всъщност не са на Lophanthus tibeticus. Почти сигурно е, че са на някое агастаче, но не е напълно сигурно, че са на набръчканото, защото като основна разлика между двата се дава цветът на цветовете им - на набръчканото бил бял, а на анасоновото виолетов. Това въобще не е силен или дори някакъв довод, защото в действителност виолетовия цвят е най-често срещания цвят и при двата вида. И при двата вида съществуват форми/сортове с бели цветове (и други).

Агастачетата са многогодишни. Започват да цъфтят още през първата година. Доста си приличат (на снимките е анасоновото). Листата на анасоновото, както и името подсказва са с аромат на анасон и са по-гладки, а на набръчканото са с аромат на мента (затова на Запад го наричат и Корейска мента) и са леко мехурести (набръчкани). И при двете ароматът има лек "медицински отенък". Не знам обаче дали ароматът на листата им е сигурен признак за различаването на единия от другия вид. Не намерих информация, която да твърди, че няма форми/сортове от анасоновото агастаче, които да са с аромат на мента, и че няма сортове от набръчканото, които да са с аромат на анасон.

В сместа преобладават семената от набръчканото агастаче. Цветът на цветовете им не е само лилав (тоест очаквайте растения и с други цветове). Тъй като са отлеждани без изолация е възможно да са се получили междувидови хибриди (не знам колко лесно се кръстосват). Ако има такива растения ще ги познаете по това, че са стерилни - цъфтят, но не образуват семена.

Интереса ми към растенията от този род се породи след като разбрах, че имат ароматни листа и същевреммено не са отровни. Затова се зачудих дали са достатъчно качествени, за да се ползват като подправки. За да си отговоря на този въпрос реших през 2008 г. да изпитам няколко вида Агастаче (синоним Лофант). Бяха четири вида, оцеляха два. Впоследствие личната ми преценка е, че стават за тази цел (подправка), но като по-нискокачествен заместител на оригинала.

Междувременно обаче започнах да получавам запитвания за Лофант. Оказа се, че у нас е започнало да се разпространява информация за някои качества, които притежава агастачето (лофанта) и това е предизвикало интереса на хората, които са се запознали с нея. Когато започнах обновяването на сайта реших да се запозная по-подробно с тази информация. Може да я намерите тук. Накратко, твърди се (в случая, както разбирам става дума за анасоновото агастаче), че притежава изключителни лечебни свойства и е отлично медоносно растение.

Тъй като твърденията са много сериозни, не бих си позволил да ги цитирам тук, без да направя проверка. Съвсем накратко, какво открих (отнася се за лечебните свойства):
Малко са научните изследвания върху лековитостта им. Има данни за известно антивирусно и антигъбично действие на набръчканото агастаче.
Цялата информация, която се разпространява у нас е превод от няколко руски източници (само руски). Като на места се твърди, че набръчканото е много по-лековито от анасоновото, а на други не правят разлика.
В китайската народна медицина набръчканото агастаче е една от 50-те най-важни билки. Използва се основно при различни проблеми свързани с храносмилателната сиситема, също и при настинки. Използвано е и за хранителни цели.
На Запад нито единия, нито другия вид се възприемат като панацея. Използват се предимно с декоративна цел.
2-3 индиански племена са използвали анасоновото като билка най-вече при настинки, а при Шайените и за слабо сърце. Но не е било най-важната билка. Използвано е и за хранителни цели - чай, подправка.

Като коментар бих казал, че липсата на научни данни не значи нищо. Но това, че китайците и индианците за няколко хиляди години не са стигнали до заключението, че агастачето е панацея (тоест, че лекува всичко) означава много. Твърдението, че агастачето (без значение кой вид) има силно стимулиращо действие върху мъжката потентност, по чисто логически път може да бъде заключено, че не е истина. Как? Това твърдение се среща само и единствено в някои от руските източници, при това в по-мека форма отколкото в българския си вариант. При положение, че няколко хиляди години е използвано не само като билка, а и за храна, е абсолютно невъзможно тези народи/племена да не са забелязали едно такова въздействие, дори и ако е минимално, а да не говорим ако е силно. Твърдението, че съперничи на женшена по своето имуностимулиращо действие, е същата история. Аз не намерих китайски или западен източник да твърди нещо подобно. Камо ли, че измества женшена като промишлена култура!

Тези неща се твърдят единствено от някои руски източници и то като че ли все любители. Там на това растение са обърнали внимание отскоро и явно се е получил ефекта на разваления телефон, плюс ефекта на снежната топка. А ако се добавят и някакви търговски интереси...Това сме го виждали много пъти.

Ясно е, че различните видове агастаче имат лечебно действие (както много други растения), но оставам с впечатлението, че някои неща силно се преувеличават (възможно най-меко казано). Не изключвам възможността да греша в твърденията си, но фактите, с които разполагам сочат това, което написах.

Агастачето е отличен медонос. Това е другото основно твърдение. С него съм доста по-склонен да се съглася. Растенията цъфтят от юни до първите мразове и се посещават масово от пчелите, това е безспорно. По-важното обаче е колко нектар отделят цветовете и с каква захарност е той, съответно колко мед се получава. Част от руските източници, които твърдят, че има уникални лечебни свойства, също така твърдят, че от един декар агастаче се получава до 100 кг. мед. Това е много. Същевременно други руски източници изнасят доста по-приемливи данни 15-35 кг./дкр. Понеже не съм виждал данните от самите изследвания, а само твърденията не мога да кажа каква е истина.

Единственото сериозно изследване (проведено в Айова, САЩ), на което попаднах стига до заключението, че и двата вида са много атрактивни за пчелите, като набръчканото е малко по-атрактивно от анасоновото, но дори още по-атрактивни са хибридните растения получени след кръстосване на двата вида. Причината е, че тези хибриди цъфтят, но не образуват семена. По този начин съхраняват енергия, която отива за цъфтеж. В следствие на това тези растения показват индекс на посещаемост от 50% до 400% по-висок от този на видовите растения. Няма обаче данни за добива на мед от декар. Трябва да се отбележи и че всички са съгласни, че медът е с добър аромат. Така че агастачето определено е доста перспективен медонос.

Отглеждане: Първо, засявате семента за производство на разсад - не по-дълбоко от 0,5 см. Това може да направите от средата на март до средата на юни (за Южна България). Може и по-късно, но най-вероятно няма да цъфнат през същата година. Кълняемостта на семента се подобрява, ако се стратифицират за 1 месец (засявате семената в някакъв съд; държите този съд 1 месец при температура 1 до 5 градуса, като през това време поддържате почвата влажна (не мокра); след това го премествате на топло докато изникнат). Разсаждате след като е отминала опасността от мразове и растенията са станали достатъчно големи, за да е лесно разсаждането им. Примерната схема е 50-60 х 15-25 см. Грижите са: плевене, поливане (при нужда). Твърди се, че е сухоустойчиво, но ако е суша и не поливате резултатите няма да са добри. Прочетох, че агастачетата не са напълно устойчиви на вертицилийно увяхване. Повечето от моите растения оцеляха, но значителен процент загинаха, най-вероятно това е била болестта, която ги е поразила. Това трябва да се има предвид от тези, които възнамеряват да го/ги отглеждат на по-големи площи.